вторник, 10 февруари 2009 г.
Врагът с партиен билет
За това пък, далеч по-приятно е да разпънете на кръста някой от вашите – хем ще има кой да бъде унижен, хем ще разрушите нечия кариера, хем ще прочистите редиците от тези, които ви се пречкат по пътя към партийното постче на Позитано. Не ме разбирайте погрешно, пернишкия индианец няма повече да всява раздор в редиците ви, просто защото такива не останаха. За една година във вашето племе не видях НИТО ЕДНА СВЕЖА И ЗРЯЛА ИДЕЯ, от който и да било тук – а вие ми се сърдите на мен! За една година не видях НИТО ЕДНА ИНИЦИАТИВА, която да реализирате като екип, а вие се сърдите на мен..... За една година не видях НИКОЙ ДА СИ МРЪДНЕ ПРЪСТА ЗА ТОЗИ САЙТ, без да търси лична облага в замяна, а вие се сърдите на мен.... За една година не видях нито един коментар, в който ДА ТЪРСИТЕ ГРЕШКИТЕ В СЕБЕ СИ, вместо това оплюхте всичко и всеки, който е външен за вас, а вие се сърдите на мен. И колкото по-силно и по-целенасочено ви посочвах грешките, които допускахте, толкова по-силно ми се сърдехте и мразехте.....
Какъв ми е случая ли? Едно не разбрахте – няма значение това..... Ако ще да си правя, предизборна кампания, ако ще да имам екип от 10 платени и внедрени агенти, ако ще да съм неосъществен комунист, ако ще да съм гаден провокатор, ако ще Кире Социало да ме е прецакал с някой канал на митниците.......вие можете да измислите още по-атрактивни интриги и конспирации....но това няма значение. Защо ви поучавам, критикувам, дори оплювам....също няма значение, важното е че заставам зад всяка една дума, а зад нея стои ИСТИНАТА за състоянието на тази партия и на младите хора в нея. Истина, която много добре осъзнавате, че е факт. Ето това е най-важното!!! Впрягате се не защото ви дразня с това, че аз я казвам, а защото, който и да е на мястото ми, действителността ще бъде същата. И вместо да търсите врага с партийна книжка можехте да се замислите върху нещата, които ви посочвах, да намерите изхода от блатото, в което сте затънали, да потърсите не ВРАГА в партията, а ГРЕШКИТЕ. Вие обаче не направихте това – не какво се казва, а кой го казва беше важно. Ако е външен, майната му- не му обръщайте внимание, той не го заслужава. Ако е вътрешен – убийте го, разпнете го, той не трябва да се занимава с това. Само, че вашата щраусова стойка със глава, заровена в пясъка вече привършва ефективността си. Вие мразите, отлюспвате, етикирате, отблъсквате....в младежката политика на Позитано вие заменихте Дейвид Бекъм срещу един Гацо Бацов (нищо лично против него), пък даже и с доплащане го взехте. Но начина на смяната беше грозен! Знаете за какво говоря. И докато платените клакьорки продължават да аплодират и крещят истерично във възхвала на тази политика, никой няма да бъде на същото мнение на предстоящите избори. Тогава Гацо Бацов от Бацова махала, няма да ви бъде от помощ, нито щраусовата поза, нито люспенето, мразенето, късогледството и интригантството. Нито сиренето и мандрата, нито вечните ВРАГОВЕ, които търсите.... Ами какво да кажем за другите Лидери, които са се самозабравили като девственик в тайландски публичен дом. Единият от тях цял живот не е вършил друга работа освен да навдига чашата с водка и от време на време да понапише накоя статия и толкоз. По въпроса за този кадър е добре да отворите книгата "Отвъд политическият театър" на Жан Виденов. Там същия е определен като символ на посредствеността в БСП. Чуйте - Виденов го е казал, не бедния индианец, който изкарахте виновен за всичките си проблеми. Или пък другата цяла плеяди от самоназначили се управленци, които искат единствено кинти и власт. И така да изборите. Щото този танц ще се играе кратко. Просто защото след тези избори на никой няма да му пука за тази партия, дори и на вас самите. Повечето от които ламтят за власт, без да са преместили чаша с кафе през живота си, за да претендират за нещо.
И ако в този момент, пак вместо да се запитате какво трябва да бъде свършено до тези избори, се чудите кой ли е написал това, щото не е индианеца, той е твърде заблуден и недостоен, значи през цялото време съм ви говорил истината. Защо това, няма значение. Защо, не желаете да се вслушате, ето това е въпросът....
Хау.
П.С. не бързайте да хвърляте камъни и да се обединявате срещу общия враг в мое лице. Безпринципното ви обединение, в полза на нечии лични интереси, с цената на много достойни хора дадени в жертва не е във ваша услуга. Вашия вожд любим, Ленин е казал: „Да се разделим, преди да се обединим!" Поне тогава ще знаете защо и с кой се обединявате и кой наистина трябва да мразите.
сряда, 4 февруари 2009 г.
Епизод 2: Кире Социало и червената Коза Ностра
Преди да четете този текст първо се подложете на един съвсем кратък тест. Въпросът е: “Какво ще правите на 14 февруари?”
А) Ще празнувам Трифон Зарезан
Б) Ще празнувам Свети Валентин
В) Ще ходя в НДК да се надупя на Киро Добрев
Ако сте отговорили с А или Б – можете да не четете този текст – вие сте готини хора, истински сте и червените измислици и шамани не могат да достигнат до вас.
От епизод 1 до епизод 2 мина доста време. В света се случиха събития да ви кажа, не че някой ги е забелязал, но най-важното от всички е, че Кирил Добрев показа истинското си лице. Сега всички вече го наричат Кире Социало по аналогия с великия пернишки политик Кире Либерало, който скоропостижно се спомина от пиене и политика. Либерало беше широка душа човек, фотограф, бохема и през живота си не е прецакал никой. Социало обаче е друга бира. Кире Социало обича младежката драматургия. Той си взима младежчета, използва ги, цака ги, за да направи личното си тото перфектно.
Епизод 2 ли казахме? Забравете. Това всъщност ще е филмът на Кире Социало. Единствено и само негов. Социало пет пари на дава за младежите. На него му пука единствено за собствения му имидж и за това да бъде забелязан от партийният си бос Станишев, както и да бъде погален по гоцеделчевското си теме. Епизод 2 ще е една грандиозна гавра с лявата младеж, защото този спектакъл е финален акорд от голямата манипулация на Кире Социало. Той иска младежите да са неговата ракета-носител, която да го изстреля в недостижимите висоти на партийната номенклатура, където кинтите са повече и вече можеш никога да не работиш, както трябва.
Но нека да оставим Кире Социало у лево. Какво ще правят младежите в НДК на 14 февруари? Дали тези младежи знаят, че младежката политика на БСП днес наподобява по-скоро на Коза Ностра, отколкото на някакъв европейски продукт? Дали службогончетата, които ще се лензят около Киро в НДК знаят, че ще участват в перверзно и порочно шоу. Социало успешно успя да се саморазправи с всеки истински и мислещ младеж край него. Саморазправи се с тях с увереността на италиански мафиотски дон. Използва ги яко и ги захвърли. Днес вече не му пука за тях. Те му свършиха тежката работа – направиха го известен. Сега Киро може да се пъчи по медиите и да се прави на велик. Днес вече са му необходими такива посредствени гавази като Дафо-Че. Те не искат да мислят, защото искат за приличат на Кире Социало. Червената Коза Ностра само за няколко месеца смаза и смля единствените си мотори, които някога е имала. Няма да споменаваме имена. Имената всички ги знаят. Днес от това, което някога беше младежка политика са останали екземпляри излезли като от кошмар на пернишки пияница.
Епизод 2 ще е нещо като пир посред чума. Първо – повечето от младежите ще дойдат, за да нямат проблеми по партийна линия и ще участват в дискусиите, колкото да не заспят. Те май че се по-симпатичната част от кръвожадното сборище. Останалите са каймака на Коза Нострата – костюмираните натегачи, парфюмираните гей кариеристчета, партийните обожатели, нахъсаните интриганти, позитанските дупедавци, както и психарите на свободна практика. Те са кохортата на своя дон Кире Социало. На Социало епизод 2 му трябва, за да изтика напред такива като своята вярна болонка Тео, или Дафчо или някой друг клонинг на тия двамата. Какво общо има един млад социалист от Търговище, който бачка яко за 350 лв. на месец и си къса нервите с партийното местно ръководство с Тео, дето не е бачкал и един ден през живота си. Къде са ви общите неща? Ами няма ги. Епизод 2 ще покаже точно това – младите социалисти нямат нищо общо помежду си, защото никой не иска те да имат нещо общо. На Кире Социало му трябвате като мафия, а не като организация. Те не се нуждаят от идеите ви, искат ви като гласове.
Кажете ми честно и друго, ние в Перник наистина искаме да знаем? Колко от нещата, които се решиха и обсъдиха на Епизод 1 бяха приети. Нула. Епизод 1 беше шоуто на Гергов. Сега и Социало иска своя пай от голямата стръв. Социало е символът на БСП, а неговите епизодчета ще влязат във всяка некадърна киноенциклопедия. БСП досега е произвеждала само нефелна младежка политика. Сега направи мафия от групичките си от кариеристи.
Ако ще ходите в НДК н 14 февруари, направете си един експеримент. Направете си сметка за хората, които ги няма. О, такива ще има. Много хора ще липсват. Просто, защото не виждат смисъл да участват във филма на някой друг. Помислете си защо ги няма. Защото БСП няма да помисли. На БСП не им пука за това кой ще дойде и кой не. На Кире Социало още по-малко. На тях им пука само да си останат във властта.
Вечерта на 14 февруари на моста на въздишките, ще има конкурс за най дълга целувка. На други места, ще има конкурс за най добро вино. В НДК , зала 3 ще има конкурс за най дълъг език.
До кога ще бъдете храсти?
Пожелавам ви да ви полеят добре на 14-ти! Идва пролет и трябва да цъфнете!
петък, 9 януари 2009 г.
Да живее S-класата
Девойки и младежи, време е за урок номер 1 на бате ви Пандо за живота. Човек трбява да знае как да живее пълноценно. Не е задължително да изпълни тази си цел, но поне трябва да я има. Животът го изисква от нас. Ето защо днес ще си поговорим за S-класите.
Мерцедес S-класа е велика кола. Казват, че създателят й също бил изумен от нейното величие като я видял в завършен вид. Блясък, лукс, красота, дизайн, скъпа тапицерия, висша технология. Кола която казва: “Вижте ме и завиждайте!”. И хората наистина завиждат. Обръщат поглед по улицата след теб и си представят различен живот. После започват да те мразят, защото S-класата предизвиква и такива чувства. Гледат те накриво, защото красотата на тази кола е велика и предизвиква сърдечни тръпки.
Хората,които завиждат обаче не знаят в какъв филм се вкарват. Защото S-класата си е S-класа, но никой не подозира за тъмната й страна. А такава безспорно има. S-класата е кола, която изисква и свръхлуксозна подръжка. Не можеш да си позволиш дори и малка прашинка да падне върху нея. Това е S-класа, как така ще я караш мръсна. Трябва винаги да блести, трябва винаги да е толкова лъскава, че дори слънцето да не смее да се отрази в нея.
S-класата е задължение, което понякога е дори непосилно. Тази кола натоварва с отговорности. Това не ви е някакво трабантче, девойки и младежи, или пък зазка от едно време. S-класата е отделен свят. Когато трябват нови гуми, не можеш да й купиш всякакви. Трябва да вземеш от най-добрите. Когато се нуждае от бензин, ще трябва да й налееш от най-добрия възможен, но дори и тогава ще се притесняваш дали е достатъчно добър за нея. Трябва да се грижиш за своята S-класа. Иначе всички ще се чудят защо ти е трябвало да се движиш с нея. Ремонтът е суперскъп. Всеки мъничък детайл, който прави от S-класата S-класа също ти натоварва бюджета подобно на финансовата криза, която вилнее по света. Дори само смяната на тапицерията може да те вкара в дълг подобен на дълга на средностатистическа африканска държава към някоя фабрика за банани .
S-класата е кола, която те кара да мислиш за нея постоянно. Притесняваш се. Да не би да ти я откраднат. Лежиш си в леглото нощем и понякое време се чудиш да не би някой апаш да е хвърлил око на колата, която е станала част от живота ти. Това е кармата на S-класата. Един живот в тревоги.Да не говорим и за друго. S-класата е капризна кола. Не можеш да си сульо-пульо и да я караш. Самият ти трябва да си на висота. Трябва да се барнеш добре, защото иначе контрастът ще е убийствен за теб. S-класата и някакъв си там. Не звучи добре. Хората гледат и това...
Сега да направим равносметката за S-класата. Скъпа кола с невероятно скъпа подръжка. Максимална отговорност. Постоянно си нащрек. Почти никога нямаш пари край нея, защото всичко отива за S-класата. Животът ти започва да се върти само край нея. Губиш съня си. Изнервяш се. Ставаш чувствителен. Понякога дори прописваш. Тежък живот. И заради това, мои приятели, сигурно се питате – струва ли си да имам S-класа?
О, само да знаете колко си струва! Нищо не може да се сравни с усещането да седнеш на луксозната тапицерия с чаша “Джемисън” в ръка. Тогава ти се струва, че всичко в света е на ред. Защото си заобграден от блясък, лукс, красота и щастие и можеш да изкараш в това състояние цели векове, без да обръщаш внимание на хората и без да ти пука за нищо друго.
Хората отдавна са казали – жените приличат на коли. Знаели са какво говорят да ви споделя. Жените са като колите. Това е урокът на бате ви Пандо. Две S- класи, ще ми дойдат много и за това си карам BMV-то!
вторник, 6 януари 2009 г.
Епизод 18: "Запознай се с нашичкия"
Годината е 2016 г. Красивото бъдеще сияе навън. Бойко Борисов е премиер втори мандат и всички проучвания показват, че ще се класира за трети. Ахмед Доган се жени за 4-ти път, пак за манекенка. Само където този път булката е още по-млада. "Миньор" става за пети път шампион на България, а спортните анализатори твърдят, че и тази година Шампионската лига е в кърпа вързана на перничани. По този повод Роман Абрамович не спирал да пие. Годината е 2016. Бъдещето е тук.
В такава атмосфера БСП, чиято централа се е преместила на пейките пред Народния театър, се готви да прави 18-тата младежка среща. Този път гордото събитие трябва да се проведе на „Бонсови поляни", където според политическите анализатори, партията този път щяла да събере зашеметяващата бройка от 16 младежи, 7 от които заклети почитатели на каузата на "Джемини" и активисти за гей-съжителство по четворки. В дневния ред на епизод 18, които половината участници искат да се казва "Запознай се с нашичкия", за да почетат чрез взимане на екстази първата велика национална среща на младежите през 2008 г. (известна още през 2016 като "Партито на олигарсите), въпреки, че почитателите на "Джемини" искат името да е "Гащи долу", защото им звучало еротично.
Лидерът на БСП Георги Гергов обаче нямало да присъства на събитието, защото килията му в Софийския затвор била с централно заключване, а гадните надзиратели не приемали свирките като подкуп, а просто като част от задълженията на затворниците.
Първа точка на Епизод 18-ти, щяла да бъде отдаване на почит и на великите участници в първите епизоди, както и почитане на сегашните им длъжности. Истината ни задължава да припомним великите герои на първите епизоди, както и къде са сега:
1. Иво Чичов – говорител на на ВиК – Габрово. Беше известен с това че говореше зад стена и казваше-„ Слушайте, няма да ме видите!"
2.Добри Кирилов- Спортно технически директор на „Нефтохим"-Бургас. Отговаряше и за валутата на комбината, като я държеше в куфари и винаги ходеше с тях, дори и до чужбина.
3. Асенка Галинова- президент на ПФК „Миньор"- Перник. Тя взе власта след убийството на Ковач Христов и се беше споразумяла с Димитър Ангелов (Дучето), „Миньор да играе с червени фланелки а ЦСКА с жълти. Дучето беше взел власта в ЦСКА, след като Ал. Томов влезе в затвора в Бобов дол.
Феновете в Перник първоначално негодуваха, но Галинова имаше чара и дар словото да ги убеди за новия екип.
4. Сергей Дмитриевич Минчев (с моминска фамилия Станишев) – домакиня на свободна практика. Беше се отказал от политиката и след това се омъжи.
5. Герман Теофанов – председател на "Джемини" – България, шеф на Асоциацията на политолозите-терористи и почетен член на академията на политическите коафьори и дългите езици.
6.Табакера Ралева- подобно на една бивша шефка на тотото, сега купуваше фалирали вестници и списания и ги правеше печеливши, но само в лявото пространство. Заедно с нея беше и Фиданка Любомирова- приятелка от детската градина.
7.Славчо Симеонов сега беше собственик на голяма верига от хипермаркети- „Бременските музиканти".
„Била" усети че ще фалира и напусна България.
8. Тотка Милева беше собственик на саитовете Dnes.bg.,Dariknews.bg, Afera.bg, Opasnitenovini.bg и много други новинарски сайтове.
9. Симо Александров и Мичо Данчев Бяха собственици на списание „ Темата на думата". За това списание казваха, че достойно е заместило весник „Стършел".
10.Балабан Мишев- новия кмет на Благоевград, победил на балотаж Лазар Причкапов с 3 гласа.
11. Белал Николаев- фотограв на „Позитано" №20. Беше взел под наем малко помещение в бившата сграда на БСП, която сега беше собственост на Узун Евгениев. Правеше снимки на партита и за лични документи.
12. Кути Антонов- обущар на централна гара. Понякога лъскаше и обувки. Мечтата му беше да лъсне обувките на Бойко Борисов, но генерала не пътуваше с влакове.
Втора точка на епизод 18 ще бъде обсъждане на идеите, които участниците в срещата са нахвърлили предния ден на тайно проведен семинар в градинката зад Народната билиотека. По този повод част от участниците са още възмутени, че са били поканени едва за коктейла и никой не им е дал да се изкажат предварително. Независимо от това се правят изказвания по следните теми:
"БСП достигна 69 членове. Причините за успеха"
"Подстомодерната неолиберална дискурсивно-полигамна политика в контекста на повишаването на цените на "Виаграта"
"Развитието на левите кадри и спешната нужда от повече вибратори за партийния апарат"
"Интелект срещу мускули 18: Защо ме пребиха като цитирам Мишел Фуко?"
"Модерно срещу консервативно. Защо истинският социалист не бива да се страхува да носи червени прашки и кожен намордник с мъниста?"
След като преминаха основните изказвания било направено предложение за масова лява оргия. Почитателите на "Джемини" се съгласили с ентусиазъм. Останалите нямало какво да правят и се включили от скука. Епизод 18-ти бе отчетен като успех.
Всяка прилика на лица и събития е случайна.